Мечтата ми е да продължавам да имам възможността да се занимавам с музика - Радина, RockSchool

Това е Радина Димчева, на 26 години, от Варна. Завършила е психология в Холандия, където е открила късмета си и става главен вокалист в група reSolve. Пяла е с холандски групи като TDW & Dreamwalkers inc. и Infloyd като гостуващ и бек вокал по концерти на голяма сцена. В момента е доброволец в RockSchool и ни разказва за любовта си към музиката и творческия път.

Как попадна в RockSchool?
В RockSchool попаднах доста случайно. Eдин приятел идваше тук на уроци по пеене и аз, тъй като също пея, първоначално идеята ми беше да се запиша на уроци, но влязох в сайта на в RockSchool и забелязах, че има и доброволческа програма. Написах едно заявление за доброволчество и ме одобриха.

От кога се занимаваш с музика и как въобще реши да се занимаваш с това?
С музика се занимавам откакто се помня. Няма един конкретен момент, в който да съм казала „Радина, сега ти ще се занимаваш с музика“, то просто ми извира отвътре. Аз пея, не съм инструменталист, пък пеенето винаги е възможно. Така, както можеш да говориш, можеш и да пееш.

Какво ти дава музиката?
Музиката ми дава едно усещане за свобода. Възможност да показвам повече от себе си на хората, тъй като може би не си личи много в ежедневието, но аз съм малко по-интровертна и винаги ми е трябвала някаква платформа, артистична, творческа, за да изразя това, което мисля и чувствам. Също е начин да бъда по-автентична към другите.

Пяла ли си на сцена и как се чувстваш там?
Пяла съм на голяма сцена няколко пъти пред доста голяма публика, и честно да ти кажа, няма никакво значение пред колко хора пееш Аз поне се чувствам по един и същ начин всеки път. На сцената от една страна се чувстваш сякаш трябва да играеш някаква роля. Аз съм по-отворена на сцената, отколкото в ежедневието. Можеш да бъдеш по-странен, по-особен, няма никакви ограничения там. Точно така се чувстваш и по-автентичен, защото няма задръжка. Няма го това ограничение, което може да бъде от обществото или от някакви наложени норми, така че думата тука май е пак свобода.

Каква музика е най-стойностна за теб?
За мен най-стойностната музика е тази, която може да ме докосне, а за да ме докосне, обичайно е музика от т.н. "артисти". Аз ги наричам "артисти", защото са способни да ти предадат своята емоция, своето чувство, те са много истински. Аз съм на мнение, че всеки може да е такъв, стига да си разбие тези бариери, които не му позволяват по някаква причина да е. Най-стойностната музика за мен няма значение какъв жанр e, стига да бъде достатъчно автентична, да усетиш, че зад нея стои истина.

Каква музика слушаш в ежедневието си?
Напоследък основно прогресив рок и метъл, но гледам да съм еклектична, не се ограничавам много. Има дни в които си пускам по-мека музичка, нещо авангардно, джаз, дори блус. За мен са много условни тия граници със жанровете. Примерни банди, които мога да посоча, са Arian и Opeth.

Какви качества, според теб, са нужни на един музикант да се развива?
Не е нужно кой знае какво извънземно качество, за да се развиваш, стига да имаш желанието. Така намираш и мотивацията, без значение колко възможности имаш материално. Можеш да бъдеш в нищета, гледали сме такива клипчета на хора, които на улицата свирят на пластмасови кофи и няма такъв кеф да гледаш такива хора. Смятам, че за да се развиваш, най-важно е желанието и това да вярваш в себе си, че изобщо има смисъл да го правиш.

Как ти се струва българската музикална сцена в момента?
Не съм много запозната с българската музикална сцена, известно време живях във Холандия и мога да направя сравнение засега. Прави ми впечатление, колко много хора харесват от най-известните рок и метъл групи и изпълнители тук, в България, но малко от тях са по-запознати със по-ъндърграунд групи или изпълнители. Много ми се иска да срещам хора, които сами се интересуват от това да намират такива банди и изпълнители. Много от нас не знаят, че дори съществуват такива банди, пък има много, най-различни и най-интересни. Това ми се иска да се промени, да имаме по-голям кръгозор в България.

С коя песен свързваш детството си?
С „Can’t touch this“ на MC Hammer, защото като съм била още неродена са слагали слушалки на корема на майка ми и са пускали тази песен и разни песни на Michael Jackson. Също със Deep Purple и Whitesnake, защото баща ми ги слуша, любими банди са му, така че съм си закърмена с тях.

Имаш ли мечта, свързана с музиката?
С музика мечтата ми е много проста – да продължавам да пея, да намирам съмишленици, които да са заедно с мен в хрумките, колкото и странни да са, стига да са автентични. Мечтата ми е да имам възможността да се занимавам с музика, не е нищо грандиозно, нищо по-голямо от това.

Какво ти дава доброволческата програма?
Доброволческата програма в RockSchool засега ми е много интересна, не просто защото мога да работя по проекти и да си сътруднича с колегите-доброволци и не само, но и също ми дава чувство за младост – фонтана на младостта е тук. Повечето хора, с които се срещам, са поне десет години по-малки от мен и се връщам в едни тийнейджърски години и мисля, че взаимно си даваме много.

Продукция: Мелина, Кати и Неди
Текстова обработка: Кати

Затвори