МУЗИКАТА – ЕЗИКЪТ, КОЙТО ВСЕКИ МОЖЕ ДА РАЗБЕРЕ

Нека започнем отзад-напред. Пред нас лежи детска рисунка, на която малкият творец е нарисувал инструменти (барабани, китара, пиано) и няколко въодушевени музиканти. Разбира се, на преден план изпъкват нарисуваните в „графити стил“ думи: „Аз обичам Рокскул!“. Какво  е това, което се е запечатало толкова силно в съзнанието на детето, че да пожелае да напише тези думи и да посвети цяло „платно“ на музиката? Нека бъдем честни, не става дума само за една рисунка, а за цяла дузина! Нито пък става въпрос за усилията на едно детенце, а на цяла банда „малки вълшебници“. И все пак, децата казват „ОБИЧАМ“ само понякога, но винаги когато се е случило нещо много емоционално и изпълнено с вълнение. Какво ли е това нещо?

В сутришните часове на 10.08.2016 г. в RockSchool кипи странно вълнение. Екип и доброволци подготвят себе си и училището за важно посещение – настройват се инструменти, учебните стаи биват подредени наново, а в звукозаписното студио кипи подготовка за запис на песен.  И ето на, в уречения час, възпитатели и деца от образователен център за деца с увреден слух „Яника“ почукаха на вратата. В този ден те са нашите най-важни и скъпи гости в света на музиката и свободата. Посещението ни развълнува, защото ни предстоеше да строшим оковите на два силни обществени стереoтипа. Невидимият залог бе твърде голям, защото ако не успеехме – то значи работата ни е била напразна и в това, което правим няма смисъл!  

Ето и първия стереотип - „Децата не обичат да учат и не могат да си задържат вниманието върху едно нещо!“. Ще чуем много често тези думи от възрастните по отношение на съвременните деца и младежи. Това се оказа мит! Още при първия допир с музикални инструменти, малките човечета така се потопиха в свирене и пробване на различни похвати, че бе много трудно да ги откъснем от това да творят. Вярно, мелодиите стояха далеч от хитови произведения, но бяхме изумени от това, че всяко дете прояви силно любопитство и усърдие в това да разбере как се свири. Извод: децата обичат да учат и да си задържат вниманието само, ако се усещат изцяло потопени във вълнуваща спрямо техните интереси дейност, която им носи радост и удовлетворение!

Да отидем към втория мит - „Децата с увреден слух не могат да се занимават с музика и няма смисъл да се опитват!“. Бууууууум – тряяясссс! В момента чувате звуците на строшен негативен предразсъдък. Истината е, че няма как да знаеш без да опиташ. В нашия случай се получи – всички деца не просто „чуха“ музиката, но и с нетърпение започнаха и да я правят. Трябва да видите лицето на дете, което за първи път усеща вибрацията на бас барабана или мелодията от акорд на китара – то сияе от щастие! А най-интересното е, че когато разберат, че могат да включат инструмент в уредба и да си играят със силата и честотите на звуците, нещо в света на децата се променя – те усещат как границите на техните възможности се разширяват. Така се разшириха, че успяхме да запишем заедно песен - „Ало, ало, Слънчице!“

Личното ми мнение, без да искам да го натрапвам е, че от ситуацията могат да бъдат изведени поне три силни причини, които правят музиката толкова универсален език за всички нас. Свиренето и слушането на музика се случва чрез много силен вътрешен диалог. Музицирайки, ти общуваш със своите емоции и чувства (със себе си) и им даваш възможност да се развиват в съзидателна посока. Тук идва и втората причина – светът на музиката се свързва директно с творческата природа на човека. Освен търсещи, ние сме и съзидателни същества – живеем добре, само когато сме способни да създадем условията на собственото си съществуване. Ето и третата силна причина – музиката ни свързва с останалите около нас и дава силен отпечатък върху техния свят. Достатъчно е между теб и другия човек да има приятна музика и времето спира, не е нужно да се говори и обяснява, просто си танцуваш в ритъма на мелодията и тя те пренася в друг приятен, но по-важно – общ и взаимен свят.

Струва ми се, че именно това усетиха децата от център „Яника“ - силата на един интересен, древен и универсален език, който сближава. Усетихме го и ние – екипът на RockSchool. Усмивката и ведрината не слезе от лицата ни много дълго време, защото децата ни заразиха с тяхното щастие. Щастие от това да се докоснеш до музиката, другото име на свободата.

За десерт получихме високо вдигнат палец от децата и техните учители – следователно - това, което правим има смисъл и значение за другите!!! Вие знаете, но още веднъж ще го повторим - благодарим ви за прекрасната емоция и изживяване!

 

Ето и видео от приключенията ни този ден:

Автор: Деян Петров

Затвори