Музиката за нас е начин на изразяване - Time Jugglers

„Жонгльорите“ от Time Jugglers пристигнаха в уреченото място и час с големи усмивки и много позитивна енергия. Вярно, от няколко месеца свирят заедно като група, но определено човек може да усети притегателната сила на вихъра, който създават около себе си. Появяват се заедно на няколко последователни концерти на RockSchool и вече правят авторска музика. Жонгльорите се появиха за своето първо интервю в RockSchool, разположиха се удобно по съндъци и столове, а разговорът с младата група започна в компанията на Cartman от South Park...

Как се сформирахте като група?
Чипев:
Сформирахме се след като се запознахме с Джони и Христозов. С тях свирихме на един от редовните концерти на RockSchool. С Жорката се срещнахме за първи път в RockSchool, а Джони е приятел на мой близък, който също е музикант. С Рали се запознахме отново в RockSchool - тя бе наш барабанист за последвалия концерт. С Рози се срешнахме на един лагер и тя изстреля вълшебните думи: “Аз пея”, а аз понеже свиря направо и предложих - “Имаш ли мерак за група?”
Рози: И така решихме да се съберем и направим група!
Чипев: Да, в общи линии така се срещнахме различни хора от различни среди - “Хайде да се свържем, за да направим нещо заедно!”. Видяхме се всички - говорихме, запознахме се и “Айде сега да свирим!”

Какво е за вас бандата Time Jugglers?
Джони:
Escape, в смисъл на това, че е като бягство от реалността. Поне за мен е така. Като се съберем да свирим няма значение какво се случва през останалото време във „външния свят“. Докато свирим ни обгръща някакъв странен, но интересен „балон“ на отдих.
Чипев: Ние сме хора, които тепърва навлизат в музиката и се учим един от друг. С времето прекарано заедно всеки добива индивидуален опит и развива себе си. Това се случва на ниво група - все повече се сработваме, но и индивидуално всеки един от нас се развива като музикант.

Какво е нещото, което искате да предадете с музиката си?
Джони:
По принцип, това което искаме, е добро настроение, но понеже първата авторска песен е супер депресарска (всички се смеят) много май не ни се получава за сега, но пък в бъдеще ще видим как ще дойде...
Чипев: Това, което искаме да направим е да се изразяваме чрез музиката и да изливаме палитра от емоции!

Какво ви дава музиката?
Джони:
Свобода, казано с една дума!
Чипев: Изпълва душата ми! За мен музиката може да повдигне настроението, но също така в някои моменти имам нуждата да съм тъжен и музиката помага да изкарам тази емоция извън мен...
Рози: Музиката е начин на изразяване... за всеки един от нас е така!
Жорката: За мен това е някакво зареждане на енергийно ниво.

Вие какво давате на музиката?
Чипев:
Мисля, че тепърва трябва да видим какво ще дадем на музиката.
Джони: Даваме себе си като цяло, поне аз давам всичко което мога! Когато композирам нещо или когато свиря го правя със сърце.

Коя беше първата песен, която изсвирихте заедно?
Чипев:
Tracy Chapman – Give Me One Reason

Как се чувствате, когато свирите на сцена и пред публика?
Чипeв:
Първото ни участие беше на RockSchool концерт. Аз лично усетих много голяма свобода тогава, един прилив на енергия, която да изразя чрез музиката, а не просто да мисля дали свиря правилните тонове. Като цяло много се накефих на това, че сме излезли заедно да свирим.
Джони: Точно преди излизането е някаква много голяма еуфория, в този момент си мислиш: “Ох, сега ще прецакам всичко!” и вече като стъпиш на сцената всичко се успокоява и музиката потича!
Чипев: Чувстваш се способен и че всичко е наред.
Джони: Да, спокоен, способен и вече просто правиш... не знам как да го кажа - раздаваш се на макс и се забавляваш.
Рали: Аз принципно не обичам да свиря пред хора и се притеснявам винаги много, но когато изляза на сцената и започна да свиря имам чувството, че първия тон или първата стъпка винаги е най-трудната. След като изсвиря първия тон и когато той е правилен всичко се успокоява и просто продължавам да свиря.

Какво ви вдъхновява най-много да правите музика?
Чипев:
Две неща са за мен: силна емоция и другото е знанието, че аз мога да повлиaя на други хора чрез изкуство. Когато човек почувства силно музиката, тя го променя. Най-важното нещо е музиката да може да докосне някого и да му говори.
Рози: Желанието и музата най-вече, но когато работиш с готини хора ти идва много хубаво настроение.

Какви са първите трудности, които срещате като банда?
Рали:
Да ни остава време да свирим и да се виждаме по-често!
Рози: Да се напаснем, да!
Рали: По-скоро, че не можем да се виждаме по-често, нали? Други трудности не виждам да има.

Какви качества са нужни, за да може един съвременен музикант да се развие и музиката му да достига до повече хора?
Джони:
Желание, някакъв вид любов, както към музиката, която прави, така и към музиката като цяло и най-вече към хората, защото има някои хора, които правят музика, ама са много негативни, смисъл негативни към останалите...
Чипев: Да, според мен желанието, но по-важна е усърдната работа, ако искаш да се развиваш и да достигаш до хората.
Жорката: За качеството на един успешен музикант много важна е екипната работа, тоест да можеш като човек да се работиш с останалите. Трябва със сигурност да можеш да общуваш в реалния живот с другите хора, да си преглъщаш егото, когато трябва и да умееш да се разбираш с хората.
Чипев: Трябва да се намери баланс - да знаеш кога да отстъпваш и кога да правиш компромис, кога да изискваш това, което знаеш, че ти се полага.

Какво за вас е RockSchool и кое за вас е нещото, което най-много обичате в него?
Чипев:
RockSchool е общност, която дава възможност да се присъединиш, ако искаш. Тоест, ти имаш свободата просто да идваш за уроци, но също така имаш и възможността да се въвлечеш по-активно. И именно, защото хората, които са въвлечени са толкова отворени и са толкова разбиращи, и позитивни. Това дава възможност да завържеш нови контакти, да се свържеш с хора, което, според мене е, много важно нещо, за да накараш някой човек да остане. Моите учители са ми разширили кръгозора за изкуството и моята музикална култура и това вярвам, че се постига и с всякакви инициативи.
Рози: Като цяло RockSchool rocks!
Джони: Това е някакво много сплотено семейство от учители, ученици и всички останали, които по някакъв начин допринасят за развитието на музиката и сцената и това, според мен, е много готино. Всички тези концерти, които се правят, и начинът, по който се събират, например - ние с Данчо! Цялата ни група се събра по този начин – хора, които не се познават, за да правят музика заедно.

Как ви се струва българската сцена в момента и какво бихте променили в нея?
Джони:
Тъжна, тъжна мисля, че е. Не, като цяло има доста хора, аз преди години бях останал с впечатлението, че няма, говорейки за тази по-undeground сцената, рок, метъл и т.н. Мислех си, че няма хора, които да искат да развиват сцената с качествена музика, но в последно време съм забелязал, че е точно обратното: има хора, които го правят, въпреки че знаят, че няма да спечелят финансово, но го правят, защото им харесва. Така че има желание за подобряване на сцената, може би просто трябва време.
Рози: Съвременната музика се прави, така че да се хареса на публиката и за пари. В крайна сметка и музикантите потеглят в тази посока, но в повечето случаи не им се получава, според мен. Не искам да говоря от името на всички, но според мен, наистина не струва.

А какво бихте искали да се промени?
Рози:
Да има повече оригиналност, да има повече артистични хора.
Рали: Да, по-скоро има един пазар и се създават продукти за пазара и така тези хора се превръщат в продукт, а не успяват изцяло да изразят своята индивидуалност чрез музиката, което е по-скоро смисълът да правиш музика.
Христозов: Има някаква сцена, има някакви групи, за съжаление, понякога се получава готините банди да не получат заслуженото внимание.
Рали: Да и хората като има някакво събитие и свирят по-незнайни банди, хората по-скоро отиват там, за да си говорят и да се видят, отколкото да слушат музиката.
Чипев: Има много проблеми в българската сцена по отношение на хората, но това, което можем да направим е да вложим душата си и ако докосне някой човек, ще сме си изпълнили нашата част, останалото вече не зависи много от нас. Много хора, в днешно време, просто взимат музиката за даденост. Заради платформи като YouTube, Spotify музиката става прекалено достъпна до степен, в която хората вече не се замислят какво слушат, а просто си пускат нещо, за да го има като фон.

Има ли нещо ново, което не знаехте за свиренето в група, обаче го научихте от както сте заедно?
Рали:
Че докато свириш ти звучи сякаш всичко е точно, и после когато чуеш записа всичко се разминава с първоначалната представа.
Чипев: Разбираш гледната точка на другите музиканти, тоест аз имам една гледна точка като китарист, обаче басистът има друга роля и той може да представи друг начин на мислене. Същото е с барабаните, с вокалите и останалите инструменти.
Рали: Аз мислех, че пеенето е някакъв начин на изразяване, който е по-близък до хората, защото сме свикнали да си комуникираме с глас, с говор и пеенето, самото пеене, придава много силна емоция, но не трябва да се подценяват и останалите елементи, които чрез ритъм и музика отново предават различни емоции.
Чипев: Аз от личен опит мога да кажа, че като за първи път започнах да слушам сериозно музика, единственото, върху което се фокусирах беше вокала и някакси много хора така си остават. Сякаш имат едно перде за инструментите и единственото нещо, което чуват е пеенето и ако то не се свърже с тях, песента не прави впечатление.

Какъв ти е любимият цвят?
Чипев:
Сив ми е любимият цвят.
Христозов: Оранжево.
Чипев: О, това е яко.
Рози: Лилаво.
Джони: Котка.

Вашата група какъв цвят е?
Джони:
Черен.
Рози: Пъстро.
Чипев: Аз си го представям жълто със зелено.
Рали: Верно ли?
Христозов: Колаж от цветове.

 

Изпълнение на Time Jugglers:

 

Продукция: Неди и Мелина

Затвори