Нищо не може да се сравни със свиренето на сцена - Диян Илиев

Зад свенливата усмивка на Дидо се крие голяма душа! Това си личи от километри. Виждаш замисления поглед и вече знаеш, че твори някоя мелодия наум. Всъщност, Диян е от тези музиканти, за които не е толкова важно да направят “музикантска кариера”. За него ключово е да може да изрази себе си чрез музика, така че емоцията да свърже публика и изпълнител в едно. 

Диян Илиев е на 17 години и посещава уроци по китара при Пламен Петров в RockSchool от 3 години. Ето и едно интервю, което разкрива погледа му към музиката и света. 

Какво е първото нещо, което би направил, за да се подобри живота на хората около теб?
Едно от нещата, които смятам че липсват на съвременния свят в момента, е взаимното разбиране. Всеки човек гледа от различна перспектива, но все пак тук е и голямата роля на музиката и изкуството – да сближи хората и да им даде разбиране. Такива музикални школи и инициативи като RockSchool трябва да има навсякъде и децата да имат достъп до тях. Всяко едно малко дете и всеки един човек, на каквато и да е възраст, трябва да може да стигне до това изкуство, за да стигне до себе си. Да опознае своята душа, за да може после да разбере и другите. Аз лично много съм си мислел и определено бих искал да направя подобна музикална зона някъде другаде.

 

От кога се занимаваш с музика и как реши да се занимаваш с това?
Занимавам се с музика от когато се помня. В детската градина пеех много. В началото ме беше срам и пеех главно пред себе си. Постепенно и с времето нещата започнаха да се нареждат - покрай училище позанемарих вокалните изпълнения, но пък открих китарата! Това беше някъде 6 - 7 клас, а сега съм 11 и продължава страшно много да ми харесва. И така - откакто хванах китарата - не съм я оставял! Страхотно е и когато комбинираш пеене и китара, получава се яко - по купони, вкъщи, на концерти и навсякъде. Затова много ми харесва и просто това е още един начин аз да се изразявам, начин да намирам приятели. Като няма какво да си кажете на купон - свирете и пейте заедно!

 

Какво ти дава музиката?
Музиката ми дава един цял нов свят. Музиката може да ти даде разнообразие и почивка. Може да те зареди с нов тип емоции, които не просто изживяваш, но и те развиват, така че да си по-адекватен на нашия свят. Светът на музиката е такъв, какъвто можеш да го построиш самия ти.

 

Имаш ли мечта свързана с музиката?
Това е много хубав въпрос. Имам мечта, свързана с музиката! Преди време бе да се занимавам професионално с музика. Исках да си имам банда, да си пътуваме и така нататък, обаче осъзнах, че малко или много да правиш професионално това, което ти идва от вътре, има свойството да ограничава. В момента мечтата ми е да намеря баланс между професионално развитие и музикално, така че да не загубя и двете ценности. Ще се опитам да ги съчетавам във всичко което правя.

 

Свирил ли си на сцена?
Свирил съм, да. Винаги ми е доставяло удоволствие. Имах един концерт, който страшно много ми хареса и още го помня. Все още си усещам някъде вътре това, което чувствах на сцената. Свирихме любими за мен песни, бях с любими хора и въобще стана страхотно!

 

Кой е този концерт?
Този концерт беше в клуб Mixtape през март и свирих Avenged Sevenfold с моята банда. С бандата в момента пишем песни и концертът ни зареди изключително силно.
Имаш предвид RockSchool концертa в Mixtape, нали?
Да, да! Естествено, че за този концерт говоря!
И на мен това ми е любимият от всички Rockschool концерти, беше много як! Но разкажи ни, как се чувстваш, докато свириш на сцена?
Не знам, мисля че не може да се сравни с нищо друго. Когато си свириш вкъщи – добре, в твой свят си - сам се разбираш и успяваш да го изразиш с ноти или с думи, ако пееш и свириш. На сцена обаче е съвсем различно, защото трябва хората да те разберат и да ги докоснеш с емоция. Затова много ми харесват такива малки общества като RockSchool, в които реално хората се и познават и подкрепят. И това ме кара да се раздавам повече, защото като изляза на сцена виждам техните погледи, виждам че те се кефят и дори да не им е любимата песен, дори да сгафя някъде с някой акорд или нещо, те винаги са там и те подкрепят. Аз това го усещам и страшно много ми помага да изразявам душата си на сцената. В общи линии усещам една такава позитивна атмосфера. Емоции, които могат да те подтикнат да бъдеш по-креативен, да мислиш нови идеи с усмивка. В крайна сметка това е идеята на музиката.

 

Каква музика слушаш и каква музика намираш за стойностна? Кои са любимите ти банди и изпълнители?
Когато започнах да свиря на китара и да посещавам уроците на Пламен Петров в RockSchool, музиката до която си ограничаваха интересите си беше предимно рок, може би малко поп, метъл и така нататък, тия най-началните неща поне за мен. Той ме „открехна“ за традиции като блус, джаз, класическа музика, всякакви неща които в първия момент не можех да разбера. Първоначално бях: „Ъъъ... какво се случва там, това защо ми е?“. После той ми обясни нещата, показа, говори и понеже разбира много от тези стилове, все пак е завършил джаз китара, в момента може би това ми е наистина любимата музика и ми доставя най-голямо удоволствие. Все още не мога да свиря джаз, но се опитвам и старая да откривам нови неща, които да разширяват хоризонта ми. Мисленето е съвсем различно, а това е обогатяващо.

 

А какво за теб е Rockschool и какво е нещото, което най-много обикна в това място?
Това е много добър въпрос, какво за мен е RockSchool? Всъщност, ще си позволя тук да разкажа за едно момче - Денислав. С него се запознах тук, това беше и първото ми запознанство с RockSchool – 2 в 1. Още в първия момент се спогледахме и просто се заговорихме. Аз бях хващал китара няколко пъти и бях гледал клипове в интернет, но това е далеч от достатъчно. Той ми показа много неща само за петте минути, в които си говорихме. След това ме запозна с Пламен Петров, който сега ми е учител и така малко по малко започнах да навлизам в тези среди. Заедно с уроците все повече и повече започна да ми харесва. Аз не съм най-добрият китарист, нито съм най-опитния ученик, но това не е важно. Тогава бях едва 7 клас, но няма значение какво имаш зад гърба си, ако вътре в теб пазиш и поддържаш това чувство на музиката, което те кара да се свържеш с останалите. Така че RockSchool е не просто, школа, училище, студио и т.н., а по-скоро едно голямо семейство, което в крайна сметка малко или много ми помогна да си намеря свое място в големия свят. Аз не си го мислих до скоро, не съм се надявал да мога да го кажа на някое интервю, но RockSchool ми даде освен познанства с музикални хора, любовта към китарата, но и представата за това как всъщност се прави музика. RockSchool ми даде и едно такова чувство на семейство, което те грабва и те води, там където ще се оправиш с всяка трудност. Ето това е хубаво да се чуе от хората, защото те не знаят как да вървят своя път. Това просто е страшно яко, защото аз исках да се занимавам с музика, но нито знаех как, нито къде!? Сега и двете неща ми се наредиха.

 

Мислиш ли че, уроците помагат по-бързо на човек да се развива като музикант?
Брат ми, който е на 35, веднъж ми каза, понеже той също е свирил, бил е барабанист: „Виж сега, учителите са хората, които съкращават пътя ти към това, което така или иначе ще постигнеш с много работа.“ Тоест, нищо няма да стане, ако ти сам не работиш и ако не се упражняваш часове вкъщи. В момента дори имам мехури по пръстите от свирене, не може без труд! С учител е много по-лесно, защото преподавателите те научават на отношение към музиката, научават те как да възприемаш чуждото в музиката, възпитават в теб поглед към тия неща. Освен това е много по-лесно, когато не трябва сам да откриваш топлата вода - доста по-лесно, по-бързо и много по-приятно е да се развиваш чрез уроци и работа с музиканти.

 

Какви качества според теб са нужни, за да може един музикант да се развие и музиката му да достигне до повече хора?
За да може един артист, какъвто и да е той, да се развие и да достигне до публика (на сцена или в студио) той трябва да има какво да каже на тези хора. Това, което ти изживяваш в твоя живот го предствавяш чрез своята музика или чрез своето изкуство, без да се ограничаваме в стил или вид изкуство. Всяко нещо, през което съм минал в последните три години съм го изсвирил по един или друг начин. Може даже да не съм разбрал как, но всички тъжни и весели неща, връзки, тийнейджърски работи, всякакви ситуации можете да ги откриете в музиката ми. Дори нещата, които се случват в училище и това, че всичко ми е супер сиво, съм го изразявал и то е приемало музикална форма. Така то има някакъв смисъл за мен и съм минал много по-лесно през него.

 

Как ти се струва българската музикална сцена в момента? Какво би искал да се подобри или промени?
За българската сцена, с малкия ми опит от и за нея мога да кажа, че проблемът е в това, че няма публика от фенове на авторската музика. На концерти идват предимно приятели, роднини, близки и познати. Много ще е хубаво, ако хората, които идват на концерти и не те познават можеха да чуят твоята музика и много щеше да е хубаво, ако сцената можеше да промотира тази музика, за да може да стигне до повече хора.

 

Какво би казал на онези хора, които се чудят дали да се захванат с музика?
Няма да сгрешите! Дори може да не е вашето нещо, но няма как да разберете без да опитате. Това го казвам като човек, на който музиката му доставя удоволствие, но и му помага да се развива в своя живот цялостно. Музиката е път към душата. Това си заслужава винаги за всички.

 

Авторско произведение на Диян Илиев в дуо с неговия преподавател по китара в RockSchool – Пламен Петров:

 

Продукция: Неди и Мелина

Затвори