Препоръчвам на всеки родител да намери нещо общо с детето си, което да ги превръща в приятели - Ники Къндев

Концерт на младежката банда Thinking of Shadows в The Stage. Момчетата забиват парче на Sepultura и изведнъж на сцената се чува гръмогласното „Un – Dos – Tres – Cuatro“... обръщаш неволно поглед към сцената и виждаш как там е изкочил непознат силует, превзел е микрофона и без да му мигне окото изпява цялото парче пред смаяните погледи на публиката. Ето, този човек е Николай Къндев, музикант и баща на Косьо, дългогодишен ученик по китара и познайник с изявите си на RockSchool концерти. Общите занимания с музика сближават още повече баща и син и създават между тях едно колегиално приятелство, което може да съществува единствено между музиканти.

Ако можеше да промениш света, без никакви ограничения, кои са първите неща, с които щеше да започнеш?
Щях да започна от най-простите неща: да не си хвърляме фасовете на улицата, да ходим повече сред природата, да имаме малко повече толеранс и търпение. Западният свят и цивилизация трябва малко да преусмислят светоусещането си - прекалено материално, консуматорско и обърнато навън са настроени.

Свириш ли на нещо?
Да. В момента имам група, с която може да се каже, че активно се занимаваме.

На какво свириш и коя е групата?
Аз съм на бас китарата. Преди около година и половина възобнових заниманията си с музика. За около 15г. бях спрял да се занимавам активно заради семейството и работата. Но така се получи, че успях да се запозная с един много добър китарист и с него основахме бандата, в която в момента свиря.  Казва се Dark Soul Architects.  Нямаме изяви, все още трупаме материал, но нещата се получават много интересно.

Липсвало ли ти е това да се занимаваш с музика и как го чувстваш сега?
Определено ми липсваше! Няма никакво друго нещо, което да може да замести музиката. Това е някаква вътрешна енергия, силни идеи, които непрестанно идват по някакъв начин и да си ги таиш в себе си не е никак, ама никак добре, според мен! Нещата трябва да се изкарат по някакъв начин, иначе можеш да си запушеш съзнанието.

На теб какво ти дава музиката?
Дава ми всичко, което не ми дават останалите неща. Всеки трябва да работи или с нещо да се занимава, за да живее. Но музиката не се прави за тези неща, тя ти дава много повече!

Синът ти, който се занимава с музика и идва на уроци по китара в RockSchool, ти ли го вдъхнови и въведе в музиката или той си дойде с това?
След трети клас той започна да учи в музикална паралелка, но сам си я избра. Аз вкъщи слушам само рок музика, разказвал съм му, че съм се занимавал с музика, виждал е китари и нещата просто са се случили. Но не си мислете, че съм го натискал специално към това...

Подобри ли се по някакъв начин комуникацията между теб и сина ти откакто и двамата се захванахте с музика?
Абсолютно! Минахме в малко по-приятелска фаза, отколкото родител-дете. Музиката много ни сближи. Вкъщи си джемим, слушаме сходни неща. Наясно съм с историите покрай концертите и групата му, както и той с моите. Препоръчвам го на всяко семейство. Всеки родител трябва да намери нещо общо с детето си, дали е хоби или някакъв спорт - няма значение. Иначе дистанцията между поколенията е неизбежна и това не води до нищо добро.

Какви са нещата, които слушаш?
В последно време Opeth много ме впечатляват... като композиране, като начин на свирене и въобще като концепция. Естествено и Dream Theater ме впечатляват, доколкото стана дума и за прогресив ориентираните банди. Tool са ми много на сърце. С голямо нетърпение чакам новият им албум да излезе.

Каква музика за теб е стойностна и качествена?
Труден въпрос. Колкото е по-елитарно, толкова по-малък е кръгът, който би те разбрал. Определено нещо, което ти остане в главата след като го чуеш. Това за мен е стойностното. Човек възприема не само с очите и слуха,  а и с емоцията. Независимо от стила и инструмента, ако те докосне... това е истинското всъщност.

А какво е посланието, което ти искаш да предадеш с твоята музика?
То идва закодирано в името - да работим върху архитектурата на душите. Иска ни се от тъмнината да ги извадим към нещо по-светло. Стремим се в нашата музика да се усети  взаимодействието на всички инструменти като едно цяло.

Ти имаш ли мечта свързана с музиката?
Разбира се. Затова съм се отдал на този проект. Искам да успеем да го докараме до някъде: сцена, продукт.

А за теб какви са качествата, които един съвременен музикант трябва да има, за да може музиката му да достигне до повече хора?
На първо място - трябва да е всеотдаен. Да се посвети на това нещо. Трябва да има ниво, което да се опитва да надгражда. Освен това зависи дали е индивидуален музикант или свири в група. Много малко хора успяват да излеят това, което напира отвътре. По-лесно е да „копи-пействаш“. Важното е вътрешното опознаване, което да може да се излее върху инструмента.

Как ти се струва в момента българската музикална сцена и какво е нещото, което искаш да се промени или подобри в нея?
Определено виждам голямо развитие. Това, което в RockSchool правите е пътят.. подкрепа на млади групи и на младите хора като цяло. Давате шанс на тези, които усещат, че музиката е животът им, да се посветят на нея.

Мислиш ли, че уроците помагат на човек, който иска да се развива музикално, за да напредва по-бързо?
Безспорно! Това са абсолютно необходими неща. Ако искаш професионално да се занимаваш няма как да избегнеш музикалните уроци. Талантът трябва да срещне знанието в един момент и когато двете неща се съберат се започва надграждането върху тях.

Какво е нещото, което най-много обичаш в RockSchool?
Може би позитивната енергия, желанието и ентусиазмът, които всички излъчват. На концертите това ми е направило най-силно впечатление. Концепцията от всякакви формации от ученици, родители, идеята, че сте едно голямо семейство е супер. Всичко е супер готино и  всички са приятелски настроени.

Какво би казал на света?
Хора, занимавайте се с музика, не се отказвайте въпреки всичко и свирете всеки ден - по много! 

 

Продукция: Мелина и Неди
Текстова обработка: Снежи

Затвори