Приятелството в бандата е безценно - Цветелина Кирилова

Има нещо много магично в присъствието на Цвети, защото духът на музиката, която слуша и свири силно се усеща около нея. Независимо, че е активен вокалист на българската метъл сцена, тя продължава да посещава активно уроци по пеене, а от няколко месеца и по ударни инструменти в RockSchool. Твърди, че уроците успяват да подредят талантите и уменията и да дадат ясна посока на развитие. Цвети е много земен човек, който подкрепя усилията и на по-младите музиканти в рок училището като участва редом с тях в репетиции и концерти на RockSchool.

Какво ти дава музиката?
Положителното настроение и оптимизмът ми най-вероятно се дължат на музиката.

Какво ти даваш на музиката?
Време, пари, всички свободни моменти.

Ти с какво се занимаваш извън музиката?
Графичен дизайнер съм по професия, не че и това минава за много сериозно в хорските очи! В тинейджърска възраст околните все ми казваха, че музиката е несериозно занимание и че трябва да си намеря „сериозна“ професия.

С коя песен свързваш детството си?
(Цвети запява)
Детство мое, реално и вълшебно,
детство мое, така си ми потребно!
Все се мъча света да обгърна,
яхнал пръчка, при тебе да се върна!

Каква музика слушаш и смяташ за стойностна?
Symphony metal харесвам много, Gothic, Progressive metal - също. Харесвам и всички смесици между тези стилове, защото в днешно време музиката се смесва и преплита много.

Кои са ти любимите изпълнители?
Moonspell, Evergrey, Nightwish! Apocalyptica много харесвам, както и Sonata Arctica. Те са доста различни като стилове.

Имаш ли опит като музикант?
В продължение на пет години работех с Bendida и сега с The A.X.E. Project. И двете банди са symphony групи.

Как се чувстваш докато си на сцена? Какво е чувството за теб?
Вълнуващо е, но аз се и притеснявам доста преди концерт. Моментът преди началото на първата фраза на първата песен е най-тежък. След това, запяваш и така се потапяш, че времето минава изключително бързо - накрая се чудиш кога е започнал и е свършил концертът.

Кой ти е най-яркият спомен от първия ти концерт?
Първият си го спомням добре. Концертът беше акустичен. Вече година и нещо репетирах с група и се бях подготвила психически, че ще изляза на сцена с всички хора около мен. Така съм си го представяла винаги. Оказа се, че първото ми излизане беше акустично, с едно пиано и при това бях сама. Стори ми се изключително странно и някак самотно!

Кои са ти любимите български банди?
Много обичам да ходя на концерти, на които има няколко групи. Ето, така отивам, виждам и чувам бандите за първи път. Много от младежите свирят core и подразделенията му - разни такива тежки неща с тежки вокали – аз много харесвам това. Атмосферата става по-различна от „нормален“ концерт, а аз харесвам това усещане.

Това ли е, което те привлича в по-тежката музика?
Мисля, че да! Малко неща слушам, ей така, да си ги пусна просто! Но  обичам да слушам музика наживо в клуб - много обичам даже! Тежко да е и да се размятат тела!

Какво мислиш за българската сцена в момента?
В днешно време като ходя по клубовете и оставам с впечатление, може и да е лъжливо това усещане, а може и такъв да ми е късмета, но оставам с впечатление, че се залага на няколко вида тежка музика или някакъв вид alternative от 90те години.

Според теб какви са качествата, които са необходими на един съвременен музикант, за да може музиката му да достига до повече хора?
Трябва да е много добър в self promotion, според мен, защото иначе на друго не може да разчита, ако говорим за сцената в днешна България.

Каза по-рано, че като си била малка са ти казвали, че музиката не е сериозно занимание...
... и рисуването също, да...
...какво би им казала на тези хора?
Същите хора сега ми се радват - роднините и родителите. Аз не съм сигурна, че е така, но те казват, че причината да не изпадам в депресии и  винаги да съм усмихната и млада се дължи на това, че се занимавам, както те казват - “с каквото искам и ми е на сърце”. Те имат предвид музиката предимно. Може би, наистина е така.

Ти взимаш музикални уроци, нали?
Да, защото винаги, откакто се занимавам сериозно с пеене, винаги съм ходила на уроци. Много хора казват “Ти не се ли научи вече да пееш, защо ходиш на уроци?”. Е, как да им обясниш, че то си трябва поддръжка и много работа. Аз знам къде са ми грешките, чувам всичко, обаче, имам нужда някой преподавател да ме чуе отстрани по време на репетиция или урок. Очаквам от учителя да ми каже - “Ето тук това не беше както трябва!”. Приятелите винаги те подкрепят и това често изкривява  мнението им.

Смяташ ли, че уроците помагат на един човек, който иска да учи музика, да се развива по-бързо?
Аз съм пробвала и барабани и пеене, преди въобще да започна уроци. В началото се учих само от клипчета и книги самостоятелно, но факт е, че без уроци и репетиции не може! Започваш да правиш грешки и да не ги осъзнаваш. Прочиташ, пробваш, ама как да разбереш дали се е получило правилно – много трудно е да прецениш обективно. Не бих посъветвала никой да се занимава изцяло самостоятелно. Силната страна на уроците е, че те подреждат и дават яснота. Дори да е един път седмично – знаеш, че от тази до тази дата трябва да направиш конкретни упражнения и несъзнателно се мобилизираш на макс.

Какво за теб е RockSchool и какво е нещото, което най-много обичаш тук?
Всички хора са супер сладки и като вляза през вратата, който и да е тук, защото работят различни хора - всички са някакви много хубави и усмихнати. Изключително приятни и свежи хора се откриват в Рок училището. Това ми беше първото впечатление от RockSchool и продължавам да го поддържам и твърдя.

След като се занимаваш с пеене и с барабани в RockSchool, какво ти дава едното и какво ти дава другото? Какви са общите и различните неща, между двата инструмента?
При барабаните винаги съм харесвала това, че свиренето изглежда много енергично. При пеенето никой не вижда колко се напъваш и препотяваш докато си изкараш нещата както трябва. Никой не го разбира това, докато с барабаните е друго - винаги изглежда, така сякаш се вкарва много енергия. Лично мен, това ме кефи. Иначе полезно е, да. Глас и ударни следват ритмика и се подкрепят взаимно.

Препоръчваш ли на вокалистите да хорят на уроци по барабани?
Много е важно, определено е доста важно. Много пъти се ядосвам, защото не само тоновете са важни, а как и кога ги изпяваш. Не е най-важно нито колко високо ще бъдеш, нито колко ниско, а да познаваш добре възможностите си и да работиш върху тях.

Свиренето в група какво ти дава?
Приятелите, които всички си имаме - едно на ръка. С музикантите е друго, защото хем сте приятели, тъй като прекарвате доста време заедно, но има и нещо изключително в цялата тая работа около музиката. Магия – творим, така че всеки да допринесе с нещо от себе си, но същевременно  това е приятелство. Казано честно е и малко повече от приятелство, защото остава нещо общо след вас и въобще... специално си е това музикално пътешествие!

 

 
Продукция: Неди и Мелина
Изготвил: Кали Костова

Затвори