Бих въвел много по-сериозно музикални уроци в образователната система - Калоян Иванов, RockSchool

Калоян Иванов е роден на 23.07.1988г в Бяла, учил е в музикалното училище в София, след което продължава в Музикалната академия, специалност пиано. Интересува се от културология, философия, занимавал се е с композиция, дирижиране, лингвистика, семиотика. Активно се е явявал по конкурси и концертни участия, свирел е с оркестри. Преподава  уроци по пиано в RockSchool.

Ако можеше да промениш света с едно нещо, какво щеше да бъде то?
Бих променил образованието. Начина, по който се случва образованието. Голяма част от нещата, на които ни учат, са излишни, нямат практическа употреба и не се обяснява защо ти ги преподават. Блъскат те със страшно много информация, която ти се струва излишна и подхождаш несериозно към нея, много често, и впоследствие осъзнаваш, че си го пропуснал и трябва да го наваксаш наново, което поне на мен ми се е случвало много пъти. 

На какво би учил хората в училище, ако ти трябваше да избираш образователната система?
Бих въвел много по-сериозно музикални уроци в образователната система. Всички да свирят на някакъв инструмент или поне да я разбират или уважават, защото голяма част от тях подхождат несериозно към музиката, просто като продукт за консумация, нещо, с което се разтоварваш в свободното време, без да го разбираш какво представлява. Не е необходимо да имаш някакви по-задълбочени познания как точно се случват нещата в тоналната музика. Освен това, широко известно е, че при малките деца заниманието с музикален инструмент, изключително много развива мозъка. При пианото се учиш да правиш много неща едновременно, защото с двете ръце свириш различни партии и трябва едновременно да ги контролираш и двете, тоест мултитаскинг, само че от съвсем малък да се научиш. Това развива паметта страшно много, така че е изключително полезно, учи те на дисциплина. При свиренето има един спортен елемент, като концентрация, като мобилизация - като свириш, да си много прецизен. До някаква степен музиката изгражда също толкова, колкото и спорта, няма голяма разлика между двете неща. 

Ти какво си преживял чрез музиката лично за себе си?
Случвало ми се е на сцена да мога да комуникирам някакви неща, които иначе вербално нямаше да си позволя, не толкова интимни, колкото задълбочени, някакви виждания, които искаш да споделиш с някого, особено пред голяма аудитория, което аз лично не бих го направил с думи. 

Музиката на какво най-много те е научила? 
На дисциплина, на анализ, като се сблъскаш с някакъв проблем, да го анализираш и да го решиш, да не си блъскаш главата в продължение на месеци и да се надяваш, че той ще се реши от само себе си и след това това се пренася в някакви други области. Мен ме е научила на гъвкавост, да свиря с други инструменталисти или с певци, да работя в екип, да се нагласям по тях, аз да се съобразявам. Съответно и на комуникация ме е научила. 

Как подхождаш като преподавател? Кои са най-важните неща, които искаш да предадеш на учениците си?
Първо зависи ученика на каква възраст е, защото ако са малки деца, които са 5-6 -годишни, в този случай, заниманията по музика са част от възпитанието, един вид си му като родител, учиш го на отговорност, на дисциплина, на постоянство, иначе като цяло се старая да ги науча да могат да се справят сами, като се сблъскат с подобен проблем в свиренето си, да могат да го решат сами, да нямат нужда от мен. Тоест, един вид, сам си режа клона по този начин, но то това е идеализма в преподаването реално - учениците ти да са достатъчно добри, че да нямат нужда от преподавател, да могат сами да се оправят. Тоест от един момент нататък, ние да сме равни и тук просто се събираме да си говорим за музика и да свирим заедно. Поне това е моята цел. А не да съм някакъв ментор, който ги тероризира.

Ти учиш ли се все още?
Всъщност, когато започнах да преподавам, настъпи един нов етап на повторно обучение, тоест продължих да уча още по-интензивно от преди. Трябваше да решавам проблеми, с които се сблъсквам при моите ученици и ги прехвърлих в собственото си свирене като странични вече наблюдения. 

Има ли неща, които си научил от учениците си, които не си ги знаел преди това?
Има някои неща, които съм забелязал като решение, което имат при решаването на определени проблеми, за което съм си казвал “аха, това е по-бързият начин, от който този, по който аз съм подхождал”, или някакво отношение към експресивното свирене, да направиш някакви нюанси или някакво задържане да звучи по-готино, по-изразително, при което на мен ми е харесал техния начин, и съответно, съм го откраднал за себе си или го използвам след това да го преподавам на други ученици. 

Има ли песен, с която свързваш детството си?
Конкретна песен не. По-скоро групи - слушах Iron Maiden, когато бях малък. Родителите ме оставяха сам вкъщи, когато бяха на работа и аз пусках максимално силно някой албум, имах една малка китарка, на която струните й много отдавна бяха скъсани от дрънкане и вдигаше страшно много олелия, съседите на мен ми се радваха, че съм супер жизнен и слушам музика, а в същото време се караха на родителите ми- “Как го оставяте сам, безпризорен, ние не можем да си вършим работата, не можем да си спим следобедния сън!” - тия бабите, страшно много бях зарибен. След това вече започнах да слушам класическа музика като влязох в музикалното училище. В един момент слушах паралелно Рахманинов и Мерилин Менсън, някакво такова странно съчетание, Металика и Dream Theatre, тия старите, или сега вече, по-нови банди.

Коя е най-голямата пропаст между класиката и метъла, според теб?
Пропастта е в разбирането и в отношението, поне на мен ми се налага, като преподавам композиция, да анализирам метъл, рок парчета и всъщност структурата на фразите, които са асиметрични спрямо акомпанимента, започват по различно време, края на вокалната фаза съвпада с началото на повторението на схемата в инструментите. Те са абсолютно същите, кoито ги има при Шуман, няма генерална разлика, разликата е в естетиката до някаква степен. Това, което го има в текста на метъл песните, не е много по-различно от поезията на Байрон, примерно, от тоя тип, която е мрачна, готическа, разликата е начина, по който се гледа - че едното е старо, мухлясало, не ни интересува, докато другото е сега. Това е външно виждане. Като структура не са много по-различни, поне за мен. 

А ти как започна да се занимаваш с музика изобщо?
Родителите ми ме насочиха, макар че те не са музиканти. Всъщност, аз винаги съм свирил на пиано, не си спомням да съм се учил къде са тончетата, как се натискат клавишите, как се четат ноти и някакви неща. Винаги съм можел да чета ноти, както винаги съм можел да чета букви, тоест, цял живот това съм правил, на практика и нямам ясни спомени как съм започнал. Винаги ми е харесвало, по-скоро имаше едни периоди, вече по-късно като пораснах, като студент, когато си задавах въпроса дали да продължа да се занимавам с това нещо, чисто професионално, вече от практическа гледна точка. В един момент осъзнах, че то това вече е начин на мислене, музиката вече е част от съзнанието ми. Аз не мога да се откажа от това нещо, защото тя е първостепенно. Без да се занимавам с музика се чувствам непълноценен, половинчат, като личност и затова продължавам и до днес с това да се занимавам. 

Какво смяташ за музикантите, които знаят музикална теория и за музикантите, които не знаят музикална теория?
Тези, които не я познават като информация, тоест декларативно, чисто рационално обяснено, те я осъзнават до голяма степен интуитивно, знаят какво се случва. Тези, които са талантливи, знаят какво се случва, които правят добра музика. Това, че не познават терминологията, може би им пречи понякога, ако трябва нещо да обяснят, им отнема повече време, но иначе пък, ако познаваш теорията, в един момент се затрупваш със страшно много информация, което не е гаранция, че ще правиш по-хубава музика. 

Какво най-много ти харесва в музикантския живот и какво най-много не ти харесва в музикантския живот?
Едното дразнещо са безкрайните репетиции, където само повтаряш нещо, докато стане, защото трябва да е прецизно направено, защото ти подготвяш един продукт, ама то е като цирковото изкуство, репетираш някакви неща, за да може като излезеш на сцена, пак да го направиш отново, не е някакъв продукт, който рисуваш или сглобяваш и след това просто го продаваш, трябва на момента да го направиш. Ако се издъниш, е много кофти за публиката и съответно, трябва да си много прецизен и да повтаряш неща, които в един момент не можеш да ги понасяш, тази пиеса или тази песен вече не мога да я слушам, няма да си я пусна никога за удоволствие след това да я чуя. Освен това, като излезеш на сцена, пак трябва да дадеш максимума от себе си, трябва да е изразително, да контактуваш с публиката. Другото понякога дразнещо е когато си в някакъв състав, всеки има претенции, особено някои певци или солисти, които са: “аз ще си пея както си искам, ти си длъжен да ме хващаш, ако трябва ще махнеш половината ноти, аз съм номер 1” - пианиста е длъжен със всичко да се съобразява, това е малко дразнещо. А най-готиното нещо, това е контакта с публиката, когато всичко е предварително подготвено, излизаш и просто си освобождаваш фантазията и нещата, ако са подготвени, те се получават вече това, което си работил и може да експериментираш някакви неща, да правиш някакви нюанси, някакви леки размествания в ритъма и в темпото, леко рубато да вкараш, леко да закъснее мелодията на места и усещаш публиката как реагира - слушат с внимание, то веднага се усеща, когато са затаили дъх и слушат какво се случва. Другото готино е пътуването, когато ходиш на някакви нови места, които не си виждал като турист, но иначе някой път е и изморително - безкрайни пътувания и след това трябва да излезеш и да си в кондиция, и пак да свириш. Но на първо място е излизането на сцена, то е най-готиното. 

Какво за теб е RockSchool? 
В RockSchool съм на практика всеки ден, то е тривиално да кажа, че ми е втори дом, реално тук си прекарвам ежедневието, в по-голямата част оттук се занимавам с музика, срещам се с най-различни хора, съответно, станах и много по-комуникативен и си разширих хоризонта, откакто съм тук, а иначе, най-важното, поне което на мен ми допада, е че самата атмосфера е доста по-освобождаваща. Да се занимаваш със музика по доста по-различен, по-разкрепостен начин, като подход, особено като го сравнявам с опита, който съм имал преди това. В един кратък период трябваше да преподавам на първокурсници по пиано, да помагам на квестора си в академията, след това пък за кратко в едно читалище и там преподавах. Всичко те ограничава в едни стереотипи, които не са мръднали от шейсет години или повече и си страшно ограничен, докато тук нищо не ме спира да експериментирам даден урок, или да експериментираме със самите ученици, защото и тяхната нагласа е друга. Те не идват, за да вземат диплома, да гонят оценки или защото мама и тати ги карат, те идват, защото наистина искат да се занимават с музика в свободното си време, искат да научат нещо, защото им е интересно и пробваме разни нестандартни неща заедно. Като учим нещо, да го разпарчетосаме, да видим как е направено, след това да го сглобим наново. Тоест мога да имам много по-голяма свобода да подхождам по-креативно, това важи и за решаване на някакви технически проблеми. Тук не се съобразявам със старата читалищна школа със заоблени пръстченца, което е голям проблем при пианото, постановката, или някакви западни виждания, които съвсем спокойно мога да преподавам, както се преподава в Западна Европа или в Америка, там се преподава по съвсем други школи, не по руската школа, която все още доминира. Съвсем спокойно мога и аз да се развивам, като музикант и педагог, така че това е за мен RockSchool, едно много готино място, абсолютно мога да се развихря, без да съм ограничен.

Има ли произведения или артисти, които теб лично са те докоснали и смяташ, че биха докоснали и други хора, но са сравнително непопулярни?
Те не че са непопулярни, по-скоро е като някакво съчетаване на такива несъвместими неща като Байрон, Скрябин, Мерилин Менсън, Чили Гонзалез, някакви лингвисти, като Роман Якобсон и гледам да съчетавам такива неща и препоръчвам на учениците да не се ограничават само в музика, а да комбинират с други изкуства, с други науки, със съвсем друг начин на мислене. Гледам да акцентирам на този подход и да ги науча да мислят и те по този начин, интердисциплинарно, един вид, мисля че е много по-стимулиращо и ги развива много повече и ускорява процеса. 

Продукция: Мелина, Кати и Неди
Текстова обработка: Кати

Затвори