Red Pill носят усмивка и позитивна атмосфера около себе си. Веднага се забелязва тяхната близост, приятелство и радост, че са открили заедно своето признание – да правят музика в група. Бандата репетира в The Stage от повече от година и споделя, че за нея RockSchool означава хармония, любов и свобода. Оставяме ви да се потопите в техните размишления за значението на музиката и развитието на сцената в България. Вие сами преценете дали ще вземете тяхното „червено хапче“ :))

Вие как се сформирахте като група?

Рафаел: Започнахме я ние тримата. С Деян сме колеги и учим заедно в Техническия университет. Същевременно с Александър започнахме да правим кавъри и да работим по отделни проекти. И така, ние тримата решихме да опитаме да свирим заедно и постепенно се събрахме с останалите двама хайдути.

Деян: Всички се събрахме покрай музиката като цяло.

Рафаел: Просто съвпадение или такава ни е била съдбата?!

Никола:  Събрахме ce с Рафката и решихме, че искаме да се занимаваме с групата и с музика.

Рафаел: След една голяма разбивация на кареоке, на следващия ден получихме предложение, което не можахме да откажем (смеят се). Бяхме доста сериозни и се справихме по-добре от очакваното. Харесахме се и така се събрахме.

А какво значи “Червеното хапче”?

Рафаел: Хората отначало асоциират името с филма “Матрицата”. Естествено, на нас това ни допада, но основната идея е да бъде послание към истината. Темата ще се равива в музиката ни и в бъдеще – темата за свободата и избора. В момента мислим в тази посока - изборът, който прави човек с оглед на настоящето всекидневие те поставя в объркана ситуация. Изборът го правиш ти и това води след себе си до последици, отговорност, до реалността, до обществото в сегашно време, до... още по тежки размишления върху екзистенциални теми.

Това ли е посланието, което искате да предадете с музиката си?

Всички: Да.

Рафаел: Това е всеобща истина, но някои хора имат нужда от това „червено хапче“, за да се осъзнаят и разберат истината. Всъщност, реалността е такава, че ти правиш избор, но реално нямаш такъв и живееш в заблуда. Затова се опитваме чрез емоцията, която изразяваме в музиката си да си достигнем до хората, така че те да повярват и почувстват идеите ни. Ако осъзнаят каква е реалността и че всичко зависи от тях, вероятно ще могат да пречупят „матрицата“ и да я осъзнаят...
Мариян: ...през тяхната собствена призма и мисия!

Какво ви дава музиката?

Мариян: Музиката е призвание! Тя те избира да носиш нейната тежест, тъй като е едновременно любов, силна емоция, послание, но и сериозна отговорност.
Рафаел: С това и аз съм съгласен, защото и аз съм се чувствал сякаш съм бил избран да се занимавам с музика. Това е било начин да се измъкна от системата и така съм осъзнал много неща, до които не съм могъл да достигна с учебници и с подчинение към системата. Всеки от нас е част от системата, естествено, трябва да учиш и да работиш, но реално мисията ти е да се развиваш в нещата, които са ти дадени като дарба, като усет, като емоция!

Мариян: Това, което се намира вътре в теб винаги!

Рафаел: Да и това е истината – трябва да се надгражда силата и в случая нашата мисия е да творим и да правим музика. По този начин се чувстваме пълноценни. Това е което ни и обединява и дава енергия.

Александър: Всеки от нас слуша различен стил музика и затова избрахме progressive rock. Така всеки може да допринесе с някаква идея за оформяне на стила. Не е като да се ограничиш с metalcore или metal и само това да се прави.

Как виждате българската сцена и какво бихте искали да се подобри или промени в нея?

Рафаел: Да се стигне до сцената е най-трудно!

Мариян: Да се достигне до онази част от хората, която трябва да чуе какво искаме да кажем.

Рафаел: Трябва да има повече разнообразие и актуална информация, която да достига до хората. Може би много от нещата се препокриват, но ние не се стараем да сме като друга група, или да сме по-добри. Просто това е музика и в нея няма място за сравнение и съравнование. Спрямо българската сцена, можем да бъдем по-различни, тъй като опитваме да внесем разнообразие. Да го кажем честно: metalcore-ът преобладава, примерно, в българското underground общество.

Александър: Mainstream-ът в момента се налага и дотам - няма достъп до нещо по-различно.

Metalcore-ът ли е съвременната pop-underground музика?

Рафаел: То няма какво друго да е, много от нещата зависят от вокалите и от китаристите. На моменти става абсурдно, защото свирят няколко групи, но звучат еднакво и в един стил.

Кои са ви любимите български групи?

Всички: ФСБ

Коя банда харесвате въобще като музика и поведение от по-актуалните?

Деян: Odd Crew са много силни.

Рафаел: Jeremy? представляват интерес и проявяват добър skill.

Никола: Освен споменатите две групи, почти не съм чувал нови български банди, които да ме впечатлят. Това е много странно, защото в момента имаме достъп до всякаква информация и не би трябвало да е така.

Вие ходите ли на концерти?

Всички: Ходим, да.

Кой беше последният концерт, на който сте били?

Александър: На Zack Wylde.

Рафаел: Adam Lambert и Queen.

А на български банди?

Александър: Не.

Рафаел: На Underground банди предимно. Но както те казаха, тази информация е доста прикрита. Тоест може да се разбере, че ще има група, която някъде ще свири по сцените, но и да отидеш се стига до едно и също нещо.

Вие подкрепяте ли българската сцена и като фенове, освен като музиканти?

Рафаел: Абсолютно, да.

Александър: Абсолютно!

Рафаел: Ние знаем какво чувстват музикантите, защото ние чувстваме същото - няма как, те са изживяли същите емоции като нас.

Как ги подкрепяте?

Александър: В момента YouTube е най-популярната медия за разпространяване на музика и на видеа, и всъщност чрез YouTube човек може да си докара и някакви приходи. Така че яко споделяме нещата, които ни харесват. Това е доста голяма подкрепа, въпреки че някои хора ще кажат, че не е свързана с парични средства. Споделянето, гледането, самият view, който правиш, ако те грабне допринася много. Ще направиш 10 – 15 гледания, ще харесаш, ще го разпространиш до още 100 човека и така лека-полека се трупа фен база.

Какви за най-добрите начини, чрез които феновете могат да подкрепят музикантите?

Александър: Да се радват на музиката и да споделят емоцията.

Рафаел: Публиката може да помогне, допускайки това, което чува, да доведе някаква стойност. Тоест да го допусне в себе си, да го чуе, да го осмисли и по този начин да направи избора да го чуе отново, да го разпространи и сподели с някого.

Коя е първата песен, която изсвирихте заедно като банда?

Александър: Хахаха...

Mариян: Muse

Рафаел: Supremasy на Muse

Деян: Да, Supermacy, да!

Какво ви вдъхновява да правите музика?

Александър: Момчетата от бандата, естествено!

Мариян: Едно вътрешно чувство, което е много трудно разбираемо.

Рафаел: Мисля, че за да се усети какво ни вдъхновява, трябва да се чуе какво творим! Може би желанието хората, да се чувстват добре ни провокира. Тоест, причините не са егоистични. Когато усещаш, че имаш някакво призвание, тогава човек има шанс да се събуди. За да усети нещо, той трябва да получи някакъв тласък, всеки получава тласък в живота си, но и често прегаря от проблеми, депресия. В голям мащаб, независимо какъв е бил случая, всеки изживява по свой личен начин някакъв период на самозатваряне и именно това води до някакво развитие, качваш level! Искаме да покажем, че това, което се случва не е вечно, дори може да не е реално.

Какви са първите трудности, които срещате като банда?

Рафаел: Времето е най-големият ни проблем в момента, ние се борим с него!

Никола: Всички работим и сме студенти, не остава особено много време за творене на музика.

Какво за вас е RockSchool и какво за вас е нещото, което най-много обичате в това място?

Деян: Атмосферата в RockSchool и атмосферата на самата репетиционна – The Stage. Просто в момента, в който стъпихме и видяхме колко са се постарали хората да го направят и ние си усетихме, че това е местенцето за нас.

Рафаел: Достъпно, най-важното, достъпно за всички!

Александър: The Stage и RockSchool са уникални. Хем е достъпно от финансова гледна точка, хем е достъпно, защото се намира в центъра на София.

Рафаел: Екипът е изключително коректен в комуникацията.

Александър: Репетициите са доста удобни като време – можем да дойдем, когато си пожелаем.

Рафаел: Техниката също е на добро ниво в RockSchool.

Александър: Оборудването в The Stage също е уникално!

Деян: А и хората са много готини и мили.

Рафаел: Коректни. Просто трябва да си коректен и отговорен спрямо уроци и репетиции. Тук е така.

Александър: Да, получаваме коректност, съответно даваме коректност и това е хубавото в RockSchool.

Има ли нещо, което не знаехте преди да станете група, но го научихте едни от други

Рафаел: Да. Аз лично, научих, че един човек не може да съществува сам или да просперира сам, защото емоцията винаги трябва да е споделена. Когато видиш, че чувството е споделено с други, осъзнаваш, че наистина щастието е колективно нещо. Не можеш да разчиташ на всеки, но се убедихме, че можеш да разчиташ на правилните хора.

Деян: Усещането, че всички от групата споделят сходно мнение за музиката и бутат нещата напред - това също е основен мотив.

Значи имате силна връзка един с друг?

Никола: Да, то това е най-приятното, ние всички сме набор 94, всичките сме добри приятели. Набори сме всички и дори като приятели и излизаме много често.

Добре, а как виждате отношенията на по-глобално ниво на музикантите в България?

Рафаел: Имам някакъв достъп до тези взаимоотношения и мисля, че музикантите тук се възприемат до голяма степен като конкуренция, вместо да са си подкрепа. Ние често си помагаме с по-рано споменатите групи и с This Burning Day особено. Допринасяли сме си с идеи идеи също, например - група Century. Има обаче конкуренция между групите, вместо да има хармония и да се дърпат взаимно, подкрепяйки се. Може да се споделят идеи, планове, похвати за това как да се успее. Музиката не е конкуренция, изкуството не е нещо, в което единият дат е по-добре, а другия - по-зле. Може и двамата да са добре, когато има взаимност!

Имате ли някакво съобщение, което искате да споделите със света?

Рафаел: Пожелаваме на всички групи, които са като нас, да разполагат с повече време за музика, да са задружни и да вярват в себе си. Нека да правят своите избори, защото няма вечен или грешен избор, има избор, който е избран сега, направен е сега и той води до тези и тези последици. За определен етап може да е грешен спрямо сегашното състояние, а в друг – да е верен. Нека да са свободни всички групи. Ние се чувстваме свободни, въпреки ограниченията, но се опитваме да се преборим с тях. Искаме просто да има спортменство, уважение и взаимност.

Мариян: Най-вече да не спират да вярват!