Backstage: Борис Будинов

Млад, артистичен и вдъхновяващ класически музикант, това е Борис Будинов, нашият график-мениджър! От детските си музикални преживявания до големите сцени по цял свят, той изнася концерти в различни състави като перкусионист/тимпанист. Всичко за музиката и мечтите, можеш да прочетеш в следното интервю:

Разкажи ни малко повече, как започна да се занимава с музика?

С музика започнах да се занимавам още от дете. Вкъщи имахме пиано, на което съм сядал да измислям, подрънквам и повтарям песнички и музика, които са се въртяли по радиото/телевизията когато съм бил съвсем малък. 

На 5 годишна възраст започнах да ходя на уроци по пиано, като в последствие кандидаствах и в Национално Музикално Училище “Любомир Пипков”. Там бях приет в 1ви клас с пиано, но в последствие, в 4ти клас реших да сменя пътя си. Като един палав и енергичен младеж, определено ми се стори по-вълнуващо да свиря на безброй многото ударни инструменти пред пианото. Така попаднах в невероятното семейство на класа по ударни инструменти и черпих знания от учениците и наследниците на основателя на българската перкусионна школа - проф. Добри Палиев - Мария и Искра Палиеви, Радосвет Кукудов, Христо Йоцов, Марина Миндова.  

От кои творци се вдъхновяваш?

Вдъхновение черпя от всякакъв вид музика и артисти. Буквално, в един момент ще слушам симфония на Бетовен или симфонична поема на Рихард Щраус, а след малко - фънкарите от Ghost Note или вечните Iron Maiden. Като класически музикант изучавам и анализирам много и различни автори - от Барока до класическата музика на 21 век. Това неминуемо влияе на сетивността ми като слушател, защото възприемам музиката като повече от нещо развлекателно. За мен е важно посланието, смисълът, който автора дава на своите произведения. Тук за пример мога да дам творбите на Дмитрий Шостакович, който само и единствено чрез музика ни предава както собствените си мисли и тревоги, така и събитията и лицата от преди и след световните войни в Русия. 

Свирил си в различни ансамбли, оркестри, а сега и в Симфоничния оркестър на БНР и Софийската филхармония като перкусионист и тимпанист. Как реши да се занимаваш с класическа музика?

Още като ученик, благодарение на моят преподавател Радосвет Кукудов, имах възможност да се докосна до всички възможности, които се отварят на учениците по ударни инструменти. Свирих солови произведения, свирих и на барабани, бях част и от младежката филхармония “Пионер”. По този начин се сблъсках с много различни музикални жанрове и стилистики.

Така, в един момент направих съзнателното решение, че искам да бъда класически музикант, решение отново базирано на възможността да работя и музицирам с възможно най-много и различни ударни инструменти, които се използват именно в класическата музика.

Срещал ли си трудности и съмнения по пътя ти на музикант, които да те разколебаят, че това е твоето нещо?

Не мисля, че има колега музикант, който не е изпитвал  чувство на колебание поне веднъж, особено в ученическите/студентските си години. Пътят на един професионален музикант, занимаващ се от дете, така или иначе е изпълнен с много лишения и трудности. Представете си, че сте млад музикант. Дали сте всичко, за да направите перфектното изпълнение. Имате един шанс за изява, който се превръща в катастрофален провал във вашите очи, защото знаете какво можете, но не сте успели да го покажете напълно. След малко пускате телевизора и виждате 12 годишно дете “чудо” да концертира перфектно, както вие бихте желали. Тогава идва моментът, в който се питаш - струва ли си всичкото време и труд и това ли, всъщност, е моето призвание, ако едно 12 годишно дете е по-добро от мен? Колебания винаги има и смятам, че без тях няма развитие. Съмнения, за това дали да се занимавам професионално с музика обаче, никога не съм имал. Животът ми е свързан с това и винаги ще бъде така под една или друга форма.

Пътувал си много, свирил си на различни места и си срещал различна публика. Какво е усещането?

Пътуването е едно прекрасно нещо. Имам щастието да съм изнасял концерти в Европа, в Близкия Изток, Китай и САЩ. Публиката в Европа е изключително дисциплинирана и изискваща. Това са и хората, пред които трябва да се представяш безкомпромисно, защото имат високи очаквания и изграден вкус.

От друга страна, да свириш пред китайската публика е интересно и даже забавно преживяване, защото за повечето хора там, това е нещо непознато. Реакцията им е изключително топла и позитивна.

Има ли нещо, което още искаш да постигнеш?

Искам да покажа на колкото се може повече хора, че всички артисти заслужават уважение и че музиката е най-универсалното средство за комуникация. В днешно време, в глобален мащаб, изкуството бива приведено все повече единствено до функцията си на развлечение. Веднъж, обаче, почувствал енергията, чувствата и силата, която музиката дава на един колектив, човек не забравя това усещане и разбира защо тя е важно да присъства пълноценно в ежедневието ни.

Силно искам всеки човек да има възможност да се докосне до магията на музиката и се радвам, че RockSchool съществува, защото това е мястото, в което можеш да я усетиш, без да си професионалист.

People Love RockSchool

Support us

"Music for Bulgaria" is a public benefit foundation. We are here to support the music scene and everyone who wants to develop their musical potential. Any donation goes for the improvement and expansion of our current music projects and for the realization of new ideas. Thanks to everyone who supports us.
or with bank transfer

RockSchool Newsletter

Keep up to date with the latest releases, news and events from RockSchool by signing up below

Contacts

Address: 89 Hristo Botev blvd, Sofia

Phone: +359 887 666622

Email: info@rockschool.bg

btn close