Backstage: Даниеле Феббо за неговия курс - "Музикална теория, хармония и музикален слух"

Една от основните ни цели от началото на годината е да организираме повече обучителни курсове и работилници, които да повишават музикалното ниво, любопитство и умения на нашите ученици. През последните месеци нашият учител по бас, Даниеле Феббо, проведе изключително полезен курс по "Музикална теория, хармония и музикален слух". Нотната грамотност, теоретичната подготовка и уменията в аналитично слушане са основни инструменти, които са от помощ за всеки артист. Чрез тях комуникацията с други музиканти става много по-ясна и конкретна.  

Ето какво още ни сподели Феббо за идеята, за занятията и за музиката като цяло:

Разкажи ни откога се занимаваш с музика и как се запали по този тип изкуство.

Занимавах се любителски от 16 до 19-годишна възраст и след като завърших съвсем различен профил в гимназията, осъзнах, че музиката ме привлича най-много и ми носи най-хубавите емоции. Първият досег беше много случаен – приятел ми каза, че му трябва басист за групата му. Признах си, че никога не съм свирил, а той ми каза, че ще се науча. Аз се изсмях многозначително и така започна всичко, като на шега. Впоследствие заминах да уча в Рим, където за три години влечението ми се затвърди окончателно.

Как се зароди идеята за курса?

В България съм ходил на частни уроци по солфеж и хармония, преди да замина. А след Италия се върнах в София, където реших да се запиша в Националната Музикална Академия. Забелязах доста разлики в методите на обучение в двете държави. За мен лично, методът от Рим, който е подобен на практиките в нидерландските консерватории, подобен на тези от „Berklee College Оf Мusic“ и други елитни музикални школи, сработи по-добре. Точно за това си помислих, че мога да предам наученото с надеждата, че този метод ще сработи и за други.

Разкажи ни малко повече каква беше програмата, която трябваше да изучат учениците през тези 6 месеца по-интензивно обучение.

В това издание на курса, всички започнаха от най-основните знания, които могат да помогнат на съвсем нов музикант. Разделихме часовете си на две – едната част беше така наречения „Ear Training” (ET), а във втората част обръщахме внимание на „Хармонията“.

В часовете по „ET“ обръщахме внимание на нотописа, пресъздаване на ритмически фигури с глас, четенето на нотен текст. Интониране на интервалите в музиката и изпяването на мелодии, като се придържахме към диатониката. Успоредно с гореспоменатите теми, които упражнявахме винаги с плавно нарастване трудността на упражнения – всеки час имахме част, в която учениците трябваше да разпознават интервали, акорди, да записват ритмически и мелодически диктовки, което по мое мнение е най-сложната част от целия курс за всички. Музикалният слух е умение, което изисква много време и упражнения, а резултатите винаги идват в последствие – не е като научаването на определения за тризвучие или интервал - лесно се разбира как се строят, но много по-трудно се разпознават по слух.

В часовете по „Хармония“ изучавахме и упражнявахме строежа на интервалите и тризвучията. Говорихме си за обръщения на интервалите и на акордите – мелодически и хармонически, кога може да ги срещнем, какво се променя когато използваме различните обръщения на акордите. Научихме се как да свързваме акорди чрез метода на плавното гласоводене – широко разпространен във всеки жанр. И в последната си лекция говорихме за явленията в тоналното музициране. Тема, която ще се разисква много по-обстойно във втората част от курса.

Защо смяташ, че курсът е полезен за хората, които искат да се занимават по-сериозно с музика?

Защото опитът ми показва, че ако човек е грамотен и запознат повече с това което прави – шансовете му за реализация се вдигат. Не мисля, че музиката е различна – разбира се, има гении, има десетки, а може би стотици примери за брилянтни музиканти, които не са нотно грамотни, но отличаващото се при тях е, че имат безупречен музикален слух и са практикували и са се упражнявали изключително много преди да се издигнат. Аз смело и безсрамно заявявам, че не съм един от тях, по никакъв начин. Единственото ми общо с тях са многото упражнения. Не малко колеги тръгват от нулата, но стигат далеч – това е следствие от много работа и изучаване и задълбочаване в материята. Учебната програма е предизвикателна, темповете не са никак бавни и точно това, според мен, предизвиква младия музикант, да се труди все повече и повече. Може да го вдъхнови да търси по-задълбоченото разбиране на това толкова красиво и безкрайно изкуство.

Какви умения развиват учениците по време на курса?

Нотна грамотност. Музикален слух. Цялостно - по-задълбочено разбиране на материята.

Как се поднася теорията, така че да не им е скучно?

Има някои неща, които са скучни за едни, а интересни за други. Това, което винаги се стремя да правя е да давам музикални примерни и упражнения, свързани с практикуването на предадената теория. Защото сухата теория не върши работа на никого. Гледам да създам условия, за да възникне въпрос, вместо директно да предам информация. Забелязал съм в музиката, че колкото повече напредваш – толкова по-интересно става, защото знаеш повече, можеш да се ползваш от повече умения, но в същия момент осъзнаваш, че има други теми, до които не си стигнал още. И колкото повече теми започнеш, толкова повече нови намираш в процеса.

Как се справяш с различните нива на напредналост на учениците?

Винаги се съобразявам със средното общо ниво, винаги има някои, които са по-напред с някои умения, но назад с други. Ако видя, че някой изостава повече от нормалното - винаги му предлагам помощ и консултации извън редовните часове. За мен, две неща могат да забавят развитието на ученик: 1) нещо да не е разбрал – което се решава с ново обяснение или друг подход; 2) недостатъчната практика и самоподготовка вкъщи.

Пречи ли теоретичното изучаване на музиката на вдъхновението?

Моето мнение е, че не пречи. По-скоро те обогатява и всеки може да рафинира идеите си все повече и повече, когато знае повече. Има едно голямо „но“: ако материалът се предава без да се дават насоки  - защо и как да се ползваме от тези нови знания, то тогава ученикът може да се загуби в определения и математически изчисления и вместо да му се помогне, можем да го откажем от това да изучава музикална теория, което е голяма загуба в повечето случаи. Факт е обаче, че човек трябва да има интерес и да е постоянен и непрекъснато да търси, защото музиката не е никак лесна за разбиране и повечето неща няма да се получат от първия път. Казвам го от личен опит. Понякога може да е много фрустриращо, но ако човек е постоянен в практиката и се стреми да действа с разбиране, не просто на сляпо – малко по малко резултатите от този труд изплуват и се надграждат.

Теб какво те вдъхновява музикално?

Случки от реалния живот са в състояние да ми донесат вдъхновение. Често го откривам и докато търся символика.

Харесва ли ти призванието учител?

За мен е привилегия, отговорност и изключително удоволствие. С една дума - да!

Затвори