Backstage: Калоян Иванов
С изключителната си прецизност и виртуозност Калоян Иванов печели редица награди от конкурси по пиано от най-ранна възраст. Също така, изнася концерти в различни състави. Историята на Калоян като преподавател в RockSchool започва през 2014г., когато за първи път прекрачва прага на училището. Всичко за музиката, пианото и мечтите, можеш да прочетеш в следното интервю:
Какво те запали да свириш на пиано?
Исках да създавам собствена музика- един от многобройните начини да бъда креативен в детството си. Пианото беше просто средство, чрез което да осъществявам своите идеи. С течение на времето се влюбих в инструмента и посветих ежедневието си на него.
Композираш ли собствена музика?
Винаги съм го правил. Това е своеобразен коментар на събитията в личния ми живот - или още повече отражение на текущите ми интереси в даден музикален стил.
Какво обичаш най-много да свириш от творци, които те вдъхновяват?
Според настроението, в което съм, от Бах до Хърби Хенкок и Джордан Рудес. Накратко baroque'n'roll.
Къде би искал да свириш?
Вместо на конкретното място или инструмент, отдавам много по-голямо значение на публиката и комуникацията с нея. Не вярвам в "самотата на сцената", характерна за повечето класически музиканти.
От какво те спасява музиката?
Сещам се за думите на Оскар Уайлд, които пише, докато излежава присъдата си в затвора: "...сякаш излизам от тясна сумрачна къща и влизам в градина с лилии". Разбира се, той говори за класическото си образование, но усещането е сходно. Когато свиря, дишам свободно и съм щастлив. Просто е. Не използвам музиката, за да избягам. Връщам се обратно у дома при себе си.
От какво има нужда музиката в днешно време?
От каквото е имала нужда винаги - от разбиране. Осъзнаване, че е нещо повече от приятен фон в колата, докато шофираш (макар че тя е и това - далеч съм от мисълта да я превръщам в религия). Друг възможен отговор е, че музиката не се нуждае от нищо. Тя е оцелявала и еволюирала винаги водена от собствени закономерности.
Има ли нещо, което още искаш да постигнеш?
Винаги ще има. След повече от десетилетие като преподавател мечтая да видя своите ученици как предават нататък наученото и възторга от свиренето - било то в ролята на изпълнители, родители или педагози. Все още пазя илюзията, че сме част от една дълга верига, която съхранява културното наследство (вкл. и удоволствието от него) - подобно на прословутия финал на "451° по Фаренхайт".
Опиши себе си с 3 думи.
Ще опитам с една - Одисей. Някой, който лъже красиво и разказва за други времена и места. Който, заради непокорния си нрав, блуждае в непознати води далеч от дома (в това отношение всички сме Одисеевци). Впрочем името означава “Сърдитко”, което подхожда на детинския навик да свиря с нацупено каменно изражение (с който все още се боря). Но за разлика от Одисей не се страхувам от песента на Сирените, колкото и примамливо опасна да е тя.
