Backstage: Камелия Динева

Когато успехът на учениците ти е по-важен от твоя собствен, то със сигурност преподаването става призвание! Какво интересно още има да ни сподели нашата прекрасна учителка по пеене, Камелия Динева, за музиката, работата и мечтите си виж в следното интервю.

Разкажи ни как усети, че музиката и специално преподаването е твоето призвание.

Клишето “Пея,откакто се помня” важи за мен с пълна сила. На 3-годишна възраст знаех и пеех песните на Емил Димитров и Лили Иванова. На 3,5 години родителите ми купиха пиано. По цял ден седях, дрънках на него и си измислях “песни”. Никога не съм искала да се занимавам с нещо друго. От тогава до сега (с малки изключения) се занимавам само с музика. От четири години работя с деца, но желанието ми беше да разширя възрастовия диапазон на учениците. Започвайки в RockSchool, като преподавател по пеене, това стана реалност и съм безкрайно щастлива. Когато на работното ти място неусетно минава времето, означава, че вършиш това, което обичаш. Пеенето и преподаването за мен не е работа, а удоволствие. Ето още едно клише :)))

Какви съвети най-често даваш на учениците си по време на урок?

Най-важното е те да искат да учат пеене. Не мама, баба, татко … те самите  да са усетили вътрешна потребност от това. Пеенето е активен физически и психологически процес, който изисква отдаденост, постоянство и търпение. Съветвам учениците си да търсят и намират своя начин на интерпретация, да използват своите певчески възможности и тембър. Да се пазят от копиране, помагам им да намерят своята индивидуалност и уникалност, като изпълнители. Насърчавам ги да работим по песни в различни стилове. Поп, рок, фънк, джаз, да слушат много музика, различна. 

Обичаш ли българската музика и кои са музикантите от нашата сцена, които те вдъхновяват? 

Да, харесвам българска музика, но това са групи и изпълнители оставили следа във времето. “ФСБ”, “Тангра”, “Нова Генерация”, Васил Найденов, Лили Иванова, Ел Зет, “Щурците“... Съжалявам, но последните години нещата на българска сцена вървят надолу. Няма музика, текст, пеене … няма чувство и емоция.

Забелязваш ли големи разлики в българските и чуждестранните изпълнители преди и сега? 

Светът се развива, музиката също, но не винаги това е в положителен аспект. Доста хора не са родени  да бъдат певци и музиканти, но поради една или друга причина стигат до масовия зрител и слушател. Медиите и интернет платформите бълват от “шир потреба”, както в България, така и в световен мащаб. Смисленият текст, акустичното звучене, професионалното изпълнение, емоцията която оставаяш в хорта, липсват все повече.

С кои известни музиканти си работила?

През немалкото години, в които се занимавам с музика съм имала удоволствието да работя с прекрасни певци и инструменталисти. Някои от тях са известни, други не толкова. Работила съм с Етиен Леви в група  “Трик”, Лили Иванова, оркестър на Жоро Борисов, Румен Бояджиев-баща, Дичо, Димитър Кърнев от “Д2” и много други. Списъкът е дълъг.

Лесно ли е жената музикант да бъде майка и как съчетаваш всичките си задължения с личните ангажименти?

Като майка на две деца нямам възможност за активна клубна дейност или да работя в чужбина месеци наред, както съм правила преди да стана родител. Работата ми като преподавател ми дава възможност да не се откъсна от музиката, без нея не мога. Много съм благодарна на приятеля ми и моята майка, които ми помагат с децата.

Кой е най-близкият до теб музикален стил?

Не е само един, слушам и харесвам различни музикални стилове. Поп, рок, фънк, acid джаз, прогресив рок, класика. От всичките стилове съм научила по нещо, което ме е оформило, като изпълнител, всичките стилове ми дават различно усещане и настроение. Опитвам се да предам това и на моите ученици. Не може да се развиваш, като музикант и да слушаш само един стил музика.

Ако беше песен - коя щеше да бъдеш?

Не съм се замисляла над това. Аз съм много емоционален и темпераментен човек, зависи в какво настроение ме хващаш :) Може да съм “Fight for your right“ на Beastie Boys, може да съм “Crazy” на Aerosmith , “Thunderstruck” на AC/DC или пък “Africa” на ТоТо. С една дума - джубокс :)


Какъв съвет за музиката и живота като цяло би дала на себе си, ако можеше да се върнеш в началото на музикалната си кариера?

Бих си вдъхнала повече кураж в онези години и повече вяра в себе си.

Какви мечти свързани с музиката имаш?

Към днешна дата мечтите ми свързани с музиката са насочени предимно към моите ученици. Бих била горда и щастлива да видя някои от тях успешно реализирани, като изпълнители след време. 

 

Затвори