Интервю
Откога се занимаваш с музика и как реши да започнеш?
Аз се занимавам с музика от 10 години. От ранното ми детство аз наблюдавах музикантите с възхищение, като смятах музиката като “изкуство за тези над мен”. Дойде момент, на около 14 годишна възраст, когато реших че искам поне да се опитам аз да постигна тези хора. Започнах с пеене, което отне няколко години да се развие, след което си купих първата китара. От тогава, рутината на моята практика е свирене, музикален анализ и усъвършенстването на слуховия ми опит.
Коя песен помниш най-ярко от детството си?
Родителите ми са големи фенове на Бон Джови, така че бих казал че песни като “Runaway” и “Livin’ on a Prayer” се отличават от това време. Освен това, бях заобиколен от много музика от игри, “Live and Learn” на групата Crush 40 е също голяма част от детството ми.
Кои са артистите, които си слушал и свирил най-много?
От към по-известните артисти, които съм слушал и следвал като пример, Nirvana, Metallica, и Weezer бяха моите главни източници на вдъхновение в ранните ми години на изучаването на китара. По-късно започнах да слушам и да се уча от групи като Linkin Park, Papa Roach и Rise Against.
В кой музикален стил си най-напреднал?
Като стилистика, бих казал че съм най-напреднал в алтернативният метал. В него намирам най-добрия баланс между мелодика и напрежение в аранжиментите, а инструменталните похвати са добри упражнения за развитие, без да навлизат в територията на прогресивният метал. Също съм опитен в пънк-рок музиката. Този стил ме вълнува повече от стандартният пънк, тъй като в него присъстват по-агресивни и технично изпипани похвати на китарата, както и по-интересни мелодични идеи.
Какво ти дава музиката?
Музиката е изкуство, което ме обогатява като слушател и изпълнител. Когато слушам песен, която ми допада естетически, трябва задължително да я изслушам в пълна концентрация. На следващото изслушване, започвам да я раздробявам на части и да я уча, инструментално и вокално. Този процес на откриване и разучаване е като пъзел, който не омръзва, дори като вече е решен.
Защо реши да започнеш да преподаваш музика?
Моята кариера като преподавател всъщност започна с английски език когато бях тинейджър. От рано открих благодатното усещане да предаваш своите знание на друг. След като развих музикалните ми умения и завърших своето официално музикално образование в Софийски Университет, знаех че тази кариерна насока е най-подходяща за моите цели и способности.
Кое е най-важното нещо за научаване в музиката?
Най-важното нещо за научаването на музиката е, поне според мен, търпението. Нищо не се случва мигновено. Трябва да си готов да отделиш немалка част от всеки ден за да упражняваш не само техническите аспекти, като свирене и пеене, но и развиването на слухов опит.
Какво е за теб RockSchool?
За мен RockSchool е уникална възможност за музиканти да предават своята практика на тези след тях, като разполагат с несравним контрол от към подходът на работа и преподавания материал. Впечатлен съм от техническата екипировка и условия за работа, както и отношението към креативните цели на учениците, като създаването на авторска музика.
Коя музика за теб е стойностна?
Музиката, която според мен е същински стойностна, е изцяло такава, която те разтърсва до първия атом. Независимо от жанр или лирична тематика, има композиции които като чуеш за първи път, не можеш да си спомниш време, когато не си ги бил чувал. За мен, подобни песни са “Sudden Changes” на 32 Leaves, “Sting Me” на Cold, “So Far Away” на Crossfade и “Archetype” на Fear Factory.
Кое е най-екстравагантното нещо, което си слушал напоследък?
Въпреки че не практикувам в сферата на индустрия метал, напоследък слушам доста Fear Factory, които съчетават синтезирани звуци със зверски барабинени аранжименти и тежки пасажи на китарата. Всичките им песни са в нестандартен строй, като Drop B или Drop A, и е нужна най-малко седем-струнна китара да се свирят правилно.
Имаш ли мечта, свързана с музиката?
Главната ми цел в моята музикална практика е една - да оставя позитивни влияние и спомен, който човек да свързва с конкретен момент в живота си. Дори ако дадена песен вече не ми допада стилистически, аз винаги ще помня човекът който бях в деня когато я чух за пръв път. Вярвам, че когато мой ученик научи нова песен, или напише собствена, той/тя ще може да погледне назад 10 години по-късно и да се гордее с това което е постигнал, както и това което в момента постига.
